ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД
Географско положение и природни дадености
Община Велинград е разположена в западния дял на Родопите и е най-голямата по площ община в Пазарджишка област. Територията й обхваща 803,3 кв.км, което съставлява 18% от територията на област Пазарджик и 0,72% от територията на страната. Общинският център Велинград се намира на 47 км от Пазарджик, на 130 км от София, 80 км - от Пловдив, на 180 км от границата с Гърция. Община Велинград се състои от 25 населени места, от които два града - Велинград и Сърница, и 23 села. Административно са обособени 11 кметства и 8 кметски наместничества.
Съседни общини са: Белово, Септември, Ракитово, Батак, Доспат, Гърмен, Сатовча, Банско, Белица, Якоруда.
Общината е разположена в планински район с надморската височина от 750 до 2 186 м, като горите заемат 83% от общата й площ. Релефът - с изключение на Чепинската котловина - е силно разчленен и представлява планински ридове с различна големина и посока. Поради голямата залесеност ерозионните процеси са със сравнително малък интензитет. Особеностите на релефа определят гъста хидроложка мрежа, състояща се от реки и малки притоци. Най-големите реки са "Чепинска" и " Доспатска". На територията на общината се намира язовир "Сърница", а в близост, в съседните общини - язовирите "Белмекен", "Батак", "Беглика". Уникално природно явление е карстовият извор "Клептуза" с дебит от 600 до 1200 л/сек, който подхранва две изкуствени езера и обособява една прекрасна зона за отдих и туристическа атракция.
Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние. Средните годишни температури са между 10-15°С. Средната годишна норма на валежите е 554 л/кв.м. Общината е известна с големия брой дни на слънчево греене - 215 дни в годината.
Най-голямата природна даденост, с която Велинград е известен не само в България, но и по света, са топлите минерални извори. Велинградското геотермално находище е най-голямото в Южна България. Сумарният дебит на изворите е 160 л/сек, като само в кв. Чепино той е 70 л/сек. Чепинските минерални извори притежават висока стойност на радонова еманация ( 68-73 емона), което ги прави два пъти по-мощни от Нареченското находище. В количествено и качествено отношение термалните води на Велинград са съпоставими с характеристиките на Хисар и Баня в Пловдивския регион. Минералните води са бистри, безцветни и приятни на вкус. Принадлежат към така наречените "меки" води.
Възможностите за оползотворяването на компонентите на водите са насочени към балнеологията, СПА - туризма, предлагане на питейна вода на пазара, използване енергията на водите.
Обработваемата земя в общината е 85 400 дка, което представлява 14% от нейната територия. Преобладаващ тип почви са алувиално-ливадните песъчливи и излужени. В планините са разпространени кафявите горски почви и кафяви с редзини. Традиционни земеделски култури са хмел, картофи, фасул. Голям дял имат ливадите и овошките.
Специфичното разположение на Велинградската община определя богато биологично разнообразие. Най-голям дял имат елитните иглолистни гори - бял бор, смърч, ела, черен бор - 82% от общата площ на горите. Разпространени са също обикновен бук, зимен дъб, бял дъб и др. широколистни видове. В общината са картотекирани 29 вида растения, защитени от Закона за защита на природата.
Животинският свят е твърде многообразен, като интерес представляват птиците. В подножието на "Сюткя" се намира една от най-големите популации на глухари. Срещат се скален орел, сокол, ястреб,скална яребица и др. От животинските видове са разпространени дивата свиня, кафявата мечка, вълк, дива коза, благороден елен, сърна, лисица, невестулка, заек, дива котка и др. През последните години на територията на общината се формираха две дивечовъдни станции, които полагат изключителни грижи за развитието и поддържането на животинския свят.
В община Велинград има 34 защитени природни обекти, от които 5 защитени природни местности, 5 природни забележителности, 15 исторически места и 9 вековни дървета.
Общината е бедна на полезни изкопаеми. По-голям интерес представляват находищата от мрамор в местността " Лепеница", които позволяват промишлен добив и експлоатация за 25-30 години при среден добив 3000 куб.м годишно.

Демографска характеристика
Според статистическите данни от преброяването към 01.03.2001 г. община Велинград наброява 42 722 жители, което й отрежда второто място по брой на населението в област Пазарджик. Относителният дял на населението в областен мащаб е 14%. Гъстотата на населението е 53 жители /кв.км при средно за областта 69 жители/кв.км.
Поради влошените икономически условия през годините на прехода населението на общината бележи трайна тенденция на спад.

Икономика
Структурата и развитието на икономиката в община Велинград до голяма степен се определя от наличните природни дадености и ресурси, както и от дългогодишните традиции. Основните структурни икономически отрасли са дърводобивната и дървообработващата промишленост, туризмът, малките и средните предприятия и селското стопанство. Някои водещи и традиционни промишлени производства отпреди 10-15 години - машиностроене, химическата промишленост, добив и обработката на мрамор, производство на дървесни и ламинирани плоскости - в резултат на прехода към пазарно стопанство и приватизацията вече не функционират. Запазиха се единствено химическата промишленост (завод "Кристал") и машиностроенето (завод " Кентавър").
Брутният вътрешен продукт (БВП) през 1998 г. възлиза на 45 млн.долара и по този показател общината се нарежда на 51 място сред общините в България. БВП на глава от населението за същия период е 2 719 лв.
Водещо място в структурата на общинската икономика заема дървопреработващата промишленост, която формира и най-голяма стойност на БДС (брутна добавена стойност). По отрасли показателят БДС се формира, както следва: преработваща промишленост - 35%, селско стопанство - 21%, търговия - 19%, хотели и заведения за обществено хранене - 6%, добивна промишленост - 2%.
Броят на регистрираните фирми в общината са 3100. От тях 75% упражняват дейност в сферата на услугите и търговията. В сферата на преработването работят 17.4%.
Секторите на промишленото производство включват: дърводобив и дървопреработване, мебелно производство, машиностроене, производство на козметични и химически продукти, обработка на мрамор, бутилиране на минерална вода, шивачество, килимарство. Броят на промишлените фирми в общината през 2002 г. са 177.
В промишлените предприятия през последните пет години непрекъснато нарастват нетните приходи от продажби.

Туризъм

Един от най-перспективните отрасли на общинската икономика е туризмът. Предпоставките за интензивното му развитие са заложени в неповторимото съчетание на природните фактори и славата на Велинград като първокласен балнеоложки курорт. На територията на града са разположени 32 хотела и почивни домове, 2 санаториума, 140 заведения за обществено хранене и развлечения. Модернизирани са 6 почивни комплекса, които предлагат всички видове балнеоложки услуги. Благоустроени са обществените минерални бани. Изградени са 22 открити и закрити минерални басейна.
Преобладаващият планински релеф определя отлични възможности за развитие на екотурзма, ски-туризма и ловния туризъм. На територията на общината и в съседство са разположени привлекателни планински курорти и зони за отдих: Юндола, Старина, Куртово, туристическа хижа "Куртово", Белмекен, спортна база "Белмекен", местностите " Начовото", "Кладова", връх "Милеви скали", историческата крепост "Цепина", Цигов чарк, Качаков чарк, връх "Сюткя", Кара тепе, пещерата"Лепеница". Общината е заобиколена с няколко язовира и каскади: "Батак", "Беглика", "Доспат", "Белмекен", които са често посещавани туристически обекти не само заради риболова, но и заради неповторимата природа. До всички планински курорти има шосейна мрежа, енергоснабдяване и водоснабдяване.
През територията на общината преминава теснолинейна ж.п. линия, която свързва Горно-тракийската низина с Родопите, Рила и Пирин и е интересна туристическа атракция. Новоучреденото сдружение "Орфей" на групата общини, през територията на които преминава теснолинейката, има амбициозната цел да поеме експлоатацията и поддръжката й, като пусне в движение ретро-влак с атрактивна туристическа цел.
На територията на общината са изградени две дивечовъдни станции, които успешно развиват ловния туризъм и са притегателни центрове не само в България, но и в Европа. Обект на лова са глигани, елени, муфлони, птици. В новоизградените изкуствени водоеми на станциите се развъждат и отглеждат местни видове риба. Хит на ловния туризъм е единствената в България популация на глухари.
В общината има 24 населени места, разположени в планинската й част със средна надморска височина 1400 м. Съхранената селска архитектура и местни традиции създават възможности за развитие на селския туризъм.
Голямата и добре изградена хотелска и възстановителна база са предпоставка за развитие на конгресен и конферентен туризъм. Община Велинград е подходящ център за провеждане на семинари, конференции, конгреси, фестивали.
Едно от най-големите богатства на региона са съхранените народни обичаи и местен фолклор. Всяко населено място се отличава със своята самобитност, език и традиции. Това е една прекрасна ниша за развитие на културния туризъм.
Неоценим капитал на общината е нейното население, което е традиционно гостоприемно и добронамерено към туристите. През последните години се наблюдава тенденция към повишаване броя на преминалите туристи.
Малки и средни предприятия
В годините на прехода към пазарно стопанство ролята и значението на МСП като фактор за създаване на икономически растеж нараства. През 2002 г. МСП създават 34,2% от добавената стойност, като този показател проявява възходяща тенденция за следващите години. МСП осигуряват повече от половината от заетостта в нефинансовия сектор - до 55%.
На територията на общината в края на 2000 г. са регистрирани около 3 100 фирми, от тях около 1 500 са активни. Повечето фирми са частни, само 23 са с обществен капитал. Техният дял представлява 0,1% . Най- висок е делът на микрофирмите (със заети до 10 работника) - 2950, което представлява 95% от общия брой. Малките предприятия (до 50 работника) са около 40, а средните (до 250 работника) - 15.
В Южен централен район за 2001г .броят на МСП е 241 000.
В община Велинград голяма част от МСП работят в сферата на преработващата промишленост и курортното дело. Най-голям е делът на фирмите в областта на търговията и услугите. През 2000 г. в промишлеността работят 131 фирми, като през 2002 г. броят им нараства на 177.
МСП на територията на община Велинград са предимно семейни фирми. Всяка втора фирма създава заетост за член от семейството. 18% от фирмите са наели двама или повече членове от семейството.
Технологичната обезпеченост на МСП е сравнително добро. 62% от собствениците оценяват технологичния си парк за добър.
Мнозинството от МСП не ползват пълния капацитет на производствените си мощности поради слабото търсене на продукцията.
Инвестициите в МСП са и почти незначителни. Около 23% от тях са ползвали инвестиционни кредити.
Голям процент от МСП нямат необходимата информационна обеспеченост за състоянието на пазара и възможностите за кредитиране от предприсъединителните фондове. Достъп до Интернет имат около 28% от тях.
В община Велинград добра подкрепа на малкия и средния бизнес оказва Центърът за бизнес информация, както и сформираната НПО - "Агенция за регионално развитие - Велинград."

Транспорт и енергетика
Основният транспорт в общината е автомобилният и железопътният. Конкуренцията изведе на преден план автомобилния транспорт като по-бърз, по-гъвкав и по-надежден. Значително се увеличи броят на лекотоварните автомобили, с което се облекчи дейността на МСП и най-вече на търговците.
През територията на общината преминава второкласният международен път Е 84, който свързва Македония, Гърция и Югозападна България с Горна Тракия и Близкия Изток. Пътят преминава през централната част на Велинград и сериозно застрашава безопасността на движението. Развитието на Велинград като туристически център налага изместването на международния автомобилен трафик по обходен път, за чието построяване е необходимо финансиране от европейските програми ( ИСПА).
Теснолинейната железопътна линия Септември - Добринище свързва Тракия със Западните Родопи, Рила и Пирин. След приватизацията на промишлените предприятия на териториите на общините, през които преминава железницата, се прекратиха товарните превози. В момента се извършват само пътнически превози.
Планинският релеф и голямото водно богатство на общината са предпоставка за развитие на енергийния сектор. Освен традицонните ВЕЦ, които се захранват от поредицата язовири, съществуват възможности за изграждане на МВЕЦ с малки мощности върху водопреносната общинска мрежа.
Друга перспективна алтернатива е топлофицирането на града чрез изграждането на геотермални централи. Общата мощност на извлекаемата топлинна енергия на минералната вода от трите квартала на града и с. Драгиново при охлаждане с 20°С е 30,2 Мвт .

Горско стопанство, дърводобив и дървопреработване
Един от най-перспективните отрасли на общинската икономика е експлоатацията и опазването на големия горски фонд, разположен върху 664 540 дка земя, съставляваща 83% от общинската територия и 2% от горския фонд на страната. В национален мащаб горите заемат 34% от територията на страната с обща площ 3 914 000 ха.
Иглолистните гори са най-голямото богатство на община Велинград. Те са не само ценна промишлена суровина, добивът и преработката на която осигурява поминъка на една голяма част от населението, но и ценен екологически ресурс, който генерира милиони кубически метри кислород и здравословен въздух, съхранява и поддържа водния баланс, създава неповторими условия за развитието на планинския екотуризъм.
Горите на общината са уникални с разнообразния растителен състав от дървесни, храстови и тревни видове. Тук се намират едни от най-хубавите и добре запазени иглолистни гори в страната. Различната надморска височина, както и специфичните климатични условия, благоприятстват развитието на многообразни популации от билки, диворастящи плодове и гъби. Разумното използване и стопанисване на горското богатство следва да е първостепенна грижа за горските стопанства и жителите на общината. Не е за пренебрегване и дивечовото богатство, за което полагат грижи двете дивечовъдни станции - "ДДС -Алабаш" и " ДДС - Чепино".
Традиционен поминък на населението в общината е дърводобивът, дървопреработването и мебелното производство. В структурата на промишлеността те имат най-голям дял - 35% от БДС. Броят на малките и средни дървопреработващи предприятия на територията на общината е над 600, като една голяма част от тях са концентрирани в гр. Сърница. На фона на общата икономическа криза в годините на преход към пазарна икономика след 1990 г. експлоатацията на горите във Велинградския район се превърна в основна алтернатива на рецесията и средство за икономическо и социално оцеляване на региона. Това доведе до известни нарушения в баланса на горския фонд, както и до завишаване на незаконната сеч. Особено тревожни размери доби бракониерството сред ромското население.
Анализът на статистическите данни за приходите от дейността на промишлените фирми на територията на област Пазарджик сочат, че най-високи приходи са реализирали фирмите, работещи в сферата на производството на дървесна маса, дървен материал и изделия от него. През 2002 г. приходите им са били 110 417 млн. лв. Процентът на заетост в този вид дейност за област Пазарджик е 14%, а за община Велинград - 38%.
Една от негативните хараткеристики на дърводобивната, дървопреработвателната и мебелната промишленост е ниското ниво на техническа и технологична обезпеченост, което определя по-ниска рентабилност на производството. Повечето от МСП изпитват остра нужда от модернизация на мощностите. Отварянето на кредитния пазар за инвестиции в МСП е крайно необходимо.
В стремежа за по-голяма печалба голяма част от дървопреработвателните фирми организираха дейностите си към производство на фасониран дървен материал, който бързо намира пазар не само в България, но и в съседни страни. Така се стимулира добивът на дървесина и се създадоха предпоставки за надвишаване на лесосечния фонд. Пропуските в системата за охрана на горите и корупцията създадоха условия за незаконна сеч и до чувствително влошаване на екологичното равновесие. Затова е наложително коренно да се промени подходът към охраната и експлоатацията на зеленото богатство. Нужна е ефективна стратегия за опазване на горите, която да се ориентира към завишаване на контрола, балансиране на лесосечния фонд, снижаване на нарушенията, осигуряване на поминък на ромското население и не на последно място - създаване на по-голяма заетост чрез стимулиране на предприемачите в мебелното производство, които да затворят производствения цикъл - от добива до крайния продукт.

Селско стопанство
С постановление №105 на МС от 02.06.1999г. и Наредбата за определяне на критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват Велинград е определена като община в изостанал селски район. Основните причини за това са чувствителния спад на селскостопанската продукция през последните 10-15 години. След възстановяване собствеността на земята значително се снижиха възможностите за прилагането на съвременни земеделски технологии, както и възможностите за развитие на модерно животновъдство.
Земеделските площи в община Велинград заемат 106 838 дка, което е 13.3% от общата й територия. От тях 33 000 дка са пустеещи земи. Поливните площи са 8 513 дка, а неполивните - 96 422 дка.
С трайни култури са засети 2838 дка. Ливадите заемат 25%, а мерите и пасищата - 32% от общите земеделски площи.
Климатичните и почвените условия благоприятстват отглеждането на хмел, картофи, фасул, овошки.
Перспективите за развитието на земеделието се заключават в преодоляване на неговата разпокъсаност, комасация на земята, създаване на земеделски сдружения, култивирането и отглеждането на нови култури, подобряване качеството на посадъчните материали, намирането на пазари.
Във Велинградска община съществуват благоприятни условия за развитието на екологично земеделие, което да реализира продукцията си в страните от ЕС.
Животновъдството в общината бележи спад след възстановяването на собствеността върху земята и закриването на животновъдните ферми. В момента с животновъдство се занимават отделни семейства. Техният брой е над 8 700. Отглеждат се предимно говеда, овце, кози и по-малък брой свине, коне, магарета и мулета. Голям е броят на птиците. Животновъдството задоволява предимно личните нужди на стопаните и по-рядко животинските продукти се предлагат на пазара. Поради ниските изкупни цени на млякото интересът на производителите е малък.
Пътищата за стабилизиране на животновъдството следва да се търсят в създаването на ферми за отглеждането на животни, където е възможно да се осигури по-висока технологична обеспеченост, по- добра и квалифицирана ветеринарна помощ, както и постигането на по-високи показатели на животинската продукция.
Съществуват също така много добри условия за развитие на планинското животновъдство при пълноценно използване на горските пасища.
Необходимо е да се възстановят или създадат МСП за преработка на животинската продукция, с които ще се регулира изкупуването й и ще се създаде заетост.

Образование и квалификация
На територията на общината е разкрита добра училищна мрежа: 4 средни общообразователни училища, 3 професионални гимназии, 11 основни училища, 1 помощно училище, дом за деца и юноши и обединен детски комплекс. Броят на учениците е 5 300. Демографската криза е причина за чувствително намаляване на броя на учениците и до създаването на слети и маломерни паралелки в повечето от училищата в селските райони. Това несъмнено понижава качеството на обучението и води до натрупване на негативни образователни тенденции, които ще имат забавящо въздействие върху развитието на интелектуалния потенциал на населението за години напред.
С малки изключения материалната база е силно амортизирана и се превръща в пречка за провеждането на нормален учебен процес. Голям брой училища се нуждаят от прилагането на мерки по подобряване на енергийната ефективност - подмяна на остарели дограми, парни и котелни инсталации, ремонт на покриви, класни стаи, физкултурни салони. Училището в с. Бирково няма самостоятелно пригодена сграда. В с. Грашево училището се нуждае от финансиране на довършителни дейности.
Кадрите, които подготвят професионалните гимназии, са в сферата на туризма, общественото хранене, хотелиерството, готварството, дървопреработването, мебелното производство, горското и ловното стопанство.
Кадровата обезпеченост на училищата в общината е много добра. Общият брой на учителите е 760, от които 100% отговарят на нормативните изисквания.
В общината е изградена много добра мрежа от целодневни и полудневни детски градини. Към края на 2004 г. функционират 8 ЦДГ, 1 ОДЗ и 8 ПДГ .
Въпреки наличието на добра училищна мрежа образователния профил на населението не отговаря на изискванията на потребностите от квалифицирани и обучени кадри. Очевидно е, че, въпреки добрата училищна мрежа, образователният профил на населението не отговаря на изискванията на пазара на труда, както и на потребностите на общината. Големият процент на хора с по-ниско от основно образование е на ромското население.
В общината има изградени центрове за квалификация на кадри по програми, разработени от Центъра за бизнес и информация, Информационен център за малък и среден бизнес, Дом на техниката. Подготвят се кадри в областта на информационните технологии, отглеждането и култивиране на билки, хотелиерството и ресторантьорството.
Основен приоритет в образователната политика на общината трябва да бъде повишаване на образователното равнище и по-пълното обхващане на децата от ромски произход в училищната мрежа. Особено внимание следва да се отдели на качеството в подготовката на кадри в професионалните гимназии.

Здравеопазване
Здравното обслужване на населението в общината се осъществява от здравни заведения, организирани в доболничната и болнична помощ. Диагностичен консултативен център №1 е първото приватизирано заведение за доболнична помощ. Обслужва се от квалифициран медицински персонал, който покрива всички направления и нужди от специализирана помощ. В ДКЦ 1 работят следните кабинети: ортопедичен, хирургичен, детски, УНГ, очен, ревмокардиологичен, неврологичен, ендокринологичен , акушерогинекологичен , кожен, рентгенологичен, стоматологичен. Медицинската техника е на добро ниво.
Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) е еднолично общинско търговско дружество. Обслужва населението на община Велинград, Ракитово, Батак. След модернизацията на отделенията МБАЛ се превърна в конкуретно и авторитетно здравно заведение с хирургично, вътрешно, инфекциозно, детско, неврологично отделения. Успешно работи и отделението по хемодиализа, което покрива нуждите на общината.
Звеното за "Бърза медицинска помощ" осъществява денонощни дежурства и разполага с квалифициран медицински персонал и добра медицинска техника.
В населените места на територията на общината са изградени здравни служби в селата: Света Петка, Алендарово, Пашово, Рохлево, Абланица, Бутрево, Бирково, Кръстава, Грашево, гр. Сърница, Медени поляни, Побит камък, Драгиново. Те се ползват от 6 семейни лекари, които са недостатъчни за задоволяване на здравните потребности на населението.
Във Велинград доболнична и болнична помощ оказват още здравните заведения "Хигия" и "Асклепий".
Градът разполага с много добра лечебно-възстановителна база за профилактика и рехабилитация. Това са "Курортна поликлиника", СБР "Вита", хотел"Велина", БЛЦ "Камена", хотел "Велинград", почивен дом "Трудещи се селяни".
Община Велинград разполога с много добри възможности за разширяване, модернизиране и развитие на балнеологията.
Главна цел в системата на здравеопазването трябва да бъде съхраняване и разширяване на възможностите на МБАЛ, като се разкриват нови клинични пътеки и се привлекат квалифицирани медицински кадри. Заплаха в това отношение се явява политиката на МЗ за намаляване на броя на общинските болници и прекратяване на субсидирането им от държавния бюджет.
За развитието и превръщането на МБАЛ в модерна и отговаряща на изискванията болница е необходимо да се инвестират средства за разкриване на микробиологична лаборатория, патоанатомична лаборатория, болнична аптека, изграждане на ново инфекциозно отделение и ДКЦ.

Култура, вероизповедания, спорт
Върху културното развитие на община Велинград значение и влияние оказват два основни фактора:
Велинград е млад град с 56-годишна история, в общината има над 24 населени места, всяко от които е уникално със своя бит и традиции.
Определено може да се каже, че културното развитие на града се формира на интегрален принцип, под влиянието на традициите и обичаите на трите бившите села - Чепино, Лъджене и Каменица, където функционират три читалища и три библиотеки. Всяко от тях развива богата художествена самодейност и има свой организационен живот. На същия принцип работят и се поддържат още 8 читалища в гр. Сърница и селата Пашово, Драгиново, Грашево, Света Петка, Кръстава, Бирково.
Недостатъчните средства за издръжка на читалищата през последните години повлияха негативно както върху дейността им, така и върху поддържането на материалната база.
Историческият музей Велинград е хранилище на духовността и културата на Велинград. Тук се съхранява историята не само на града, но и на цялото Чепинско корито. Музеят е с амбицията да се превърне в средище на културния туризъм на общината, като реставрира, опазва и подготвя обекти за посещения на туристи.
В центъра на града се ремонтира и подготвя за откриване художествената галерия, която ще приюти творбите на велинградските художници и ще се превърне в средство за контактуване с изкуството на бележити художници.
Велинград се гордее със своите дейци на културата. Тук се е родил и израснал световноизвестният оперен бас Николай Гяуров . Централният площад носи името му, а в историческия музей има отделна зала за живота и дейността на Гяуров.
Славата на велинградската култура се разнася от младежкия духов оркестър и мажоретния състав, които имат ежегодни гастроли в цяла Европа. Свой дял имат и самодейните фолклорни групи и ансамбли към читалищата в Чепино, Каменица, Драгиново. С добри дългогодишни традиции е известен градският хор.
С голям авторитет и популярност се ползва самодейният театрален състав на ОНЧ "Отец Паисий".
Културният живот на общината се допълва от "Литературния клуб", в който членуват немалко местни писатели и поети. Същите представят по няколко новоиздадени книги годишно.
Традиция е всяка година през месец юли да се организират "Велинградските културни тържества", които се превръщат в незабравима атракция за гостите и жителите на града и несъмнено поставят нови и по-високи изисквания към културата в общината.
Издават се три местни вестника, излъчват програми две кабелни телевизии в града и по една - в по-големите населени места. Радио "ЧЛК" поднови предаванията си. Не е прекъсвал дейността си и общинският радиовъзел.
Традиционните вероизповедания на територията на общината са християнското и мюсюлманското.
Традиционно общностите живеят в мир и разбирателство.
Присъствието на спорта в живота на хората от община Велинград е осезателно. Регистрирани са 11 спортни клуба, от които три плувни, два футболни, по един спортни танци, ски и ски бягане, карате, борба, спортен бридж, две туристически дружества.
Материалната база, ползвана за развитието на спорта, е скромна. След дългогодишно прекъсване, поради ремонт, напълно е възстановен градският стадион. Другият стадион - "Игрище кална баня" - не отговаря на изискванията и може да служи за тренировъчна база.
Централният минерален плаж е единственото спортно съоръжение за провеждане на плувните спортове. Той е амортизиран и не отговаря на изискванията за провеждане на състезания.
Ски-клубът също няма подходяща база както във Велинград, така и в Юндола. Инвестициите, необходими за развитието на ски спортовете, не са по силите на общината.
През последните години поради недостатъчно внимание от страна на общината и обществеността Велинград изгуби домакинството на авторитетни състезания в областта на плувните и ски спортовете.
Похабена и зле стопанисвана е базата на туристическите дружества. Необходим е ремонт на хижите, туристическите домове и заслоните. Туристическите маршрути се нуждаят от актуализация на маркировката.
Възможности за развитието на спорта има и те трябва да се търсят в реализирането на програми и провеждането на по-агресивна мениджърска политика.

Техническа инфраструктура
През територията на общината преминават пътища от ІІ, ІІІ, и ІV клас с общата дължина 220 км.
Състоянието на международния второкласен път Е 84 е незадоволително и е една от причините за намаляване на потока от туристи. За останалите пътища се полагат минимални грижи. През 2004 г. за асфалтирането им са усвоени 260 000 лв.
Приоритетно трябва да се преасфалтира пътят Велинград - Сърница - Доспат.
Общината има одобрена транспортна схема за превоз на пътници до всички нейни населени места. Състоянието на автобусния парк не отговаря на съвременните изисквания. Необходимо е да се проведе нов конкурс за наемане на превозвачи.
Общинският център Велинград има вътрешноградски автобусен транспорт, който покрива 5 линии.
Пътната настилка на улиците в града и селата е в тежко състояние. Средствата от общинския бюджет за асфалтиране и поддържане на улиците са недостатъчни. Няма и финансиращи програми, по които общината да кандидатства. Лошото състояние на улиците е предпоставка за пътни произшествия и създава влошена градска среда.
През територията на общината преминава теснолинейната железопътна линия Септември - Добринище, която е единствената транспортна връзка между Велинград и селата Цветино, Магерово, Абланица.
Водопроводната и канализационната мрежа на Велинград е износена и не отговаря на порасналите изисквания. Загубите на питейна вода са 72%. Водопроводните аварии са с повишена честота. Не са подменени изцяло опасните за здравето азбестови тръби. Спешно е необходима подмяна на 5 км магистрален азбестов водопровод "Лепеница- пречиствателна станция" с метален.
Водопреносната система на населените места в общината е недоизградена. В с. Рохлево и с. Боровиново няма изграден водопровод. В 7 населени места няма изградени резервоари за питейна вода. Във всички населени места са необходими средства за подмяна на остарели и опасни за здравето тръби, както и средства за изграждането на нови водопреносни системи.
Канализационната мрежа на Велинград е остаряла и няма необходимия капацитет. Канализационна мрежа е изградена в гр. Сърница и с.Драгиново.
Велинград няма изградена пречиствателна станция за отпадните води. За да постигне визията си на туристически център, необходимо е изграждането на такава станция (проект по ИСПА).
Телекомуникациите в общината са на добро ниво. Стационарни телефонни постове са изградени във всички населени места. Всички населени места имат покритие на мобилните оператори М-tel и Globul.
Във Велинград са изградени две кабелни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни сигнали. Кабелни ТВ оператори има в гр. Сърница и селата Драгиново, Св. Петка, Пашово, Кръстава.
Всички населени места са електрифицирани. Качеството на подаваната електрическа енергия е задоволително.

Околна среда
Добрите екологични показатели на общината се определят от два фактора:
•големия дял на горските територии - 83%,
• незначителни промишлени замърсявания.
80% от горите са представени от иглолистните видове. Доброто състояние на горите поддържа постоянен воден запас и много добри качества на водата. Горите създават условия за разпространение и поддържане на голямо разнообразие от животински видове. В общината има 6 защитени местности, 6 природни забележителности и 31 вида защитени растения.
След приватизацията повечето промишлени предприятия преустановиха своята дейност. Това доведе до снижаване нивото на замърсяване на въздуха, почвите и водите.
Екологична заплаха са:
• Незаконният добив на дървесина,
• Замърсяванията на въздуха от битовата и стопанската дейност,
• Замърсяване на околната среда с битови отпадъци.
След промените в Закона за горите и навлизането на частния сектор в дърводобива и дървопреработването се създадоха предпоставки за незаконно изсичане на дървесина. Главни нарушители са частните фирми и безработните. Основният контингент нарушители са ромите, чието социално положение е най-тежко.
Замърсяванията на почвите и водите в общината през последните години бележат спад. Това се дължи на намаленото потребление на химикали и препарати за наторяване на почвите и третиране на земеделските култури.
Обработката на твърдите битови отпадъци в общината се извършва във Велинград, Сърница, Юндола, Драгиново, Побит камък. В останалите села няма организирано сметоизвозване и депа за съхраняване на отпадъците. Необходими са средства за изграждане на депа и извозване на битови отпадъци във всички останали населени места. Депото за твърди битови отпадъци на територията на Велинград изчерпва капацитета си. Необходимо е изграждането на ново депо съвместно с община Ракитово.

Побратимени градове и международни контакти
Гр. Кисловодск - Русия, гр. Молодечно -Беларус, гр.Солун - Гърция.

Адрес за контакти:
Гр. Велинград 4 600
Област Пазарджик
Тел.: 0359/5 20 19
Кмет: Иван ЛЕБАНОВ